Няма мъж, който да не е преживявал това. То е нещо като неправилното изпреварване - даваш ляв мигач и в един момент разбираш, че маневрата няма да стане. Както при изпреварването, така и при осуетения сексуален контакт, рисковете са много. Най-сериозният е, човек да се хване в капана на "самосбъдващата се прогноза", който превръща всеки следващ опит във фиаско. За какво всъщност става дума?
Известно е, че ерекцията подобно на смеха и плача, е преди всичко една емоционална реакция. Сложните физиологични процеси, които я осигуряват, могат да се включат само когато човек е в еротично настроение. Именно деликатността на това преживяване прави така лабилна демонстрацията на мъжката сила.
Различни причини от биологичен, психичен и социален характер могат застрашително да я разклатят в определени моменти. Достатъчно е човек да е препил, да е претоварен от служебни неприятности или да е потиснат от поредния скандал с тъщата, за да установи с изненада, че "малкият" не го слуша.
Първата погрешна стъпка при засечката е, че човек недооценява състоянието си и предприема сексуална офанзива без да е в необходимото емоционално състояние за това. Естествено е при това положение омекналият член да предизвика паника и объркване.
Втората погрешна стъпка е амбицирането. Човек си казва "трябва да се стегна", но за съжаления колкото повече се "мобилизира", толкова повече члена започва да се държи като срамежлива ученичка. В този момент и партньорката може да даде своя принос за окончателното скапване на нещата. Коментари от рода на "сигурно вече не ти харесвам" или "сигурно си бил с друга" и пр. са една чудесна възможност за това. Мъжът е амбициран да докаже с ерекцията си несъстоятелността на подобни обвинения, но с ужас установява колко е неубедителен. Примката на "провала" се затяга пропорционално на усилията за излизане от нея.
Третата стъпка в погрешна посока е свързана с идеята за реванш. След драматичното преживяване на сексуалния неуспех, мъжът е твърдо решен да докаже, че не е такъв мухльо, за какъвто могат да го вземат. Той започва да се "пробва", понякога с различни партньорки, но обикновено резултатът е още по отчайващ. Всичко това дава сериозни основания да се мисли, че тук нещо става. Мрачни подозрения за "импотентност", "полова слабост" и какви ли не още ужаси изпълват съзнанието. Капак на всичко може да сложи консултацията с некомпетентен лекар или друг шарлатанин, който запазвайки подозрително мълчание за същността на проблема, започва да изписва всевъзможни скъпи елачи "за подсилване". Обичайният им ефект обаче е още по-тревожното самонаблюдение и естествено загубата не само на ерекцията, но и на сексуално желание.
В края на този нелеп сценарии човек е напълно смазан. Той не смее "да си поиска", защото "знае", че нищо няма да направи. Напрежението от сексуалната неудовлетвореност се смесва с болката от подкопаното мъжко достойнство и страховете от изоставяне и самота. Това може да доведе до истинска депресия, включително и с опити за самоубийство.
Как да се избавим сами от този кошмар ?
Първо - да не предприемаме опити за сношение, тогава когато не се чувстваме достатъчно емоционално подготвени за това. Много по-лесно е човек да каже нещо от рода на "днес съм доста уморен" или "точно сега не съм в настроение", отколкото да рискува.
Ако въпреки желанието ни установим, че члена не ни слуша - по-добре е да го оставим на мира и да наблегнем повече върху другите възможности за изразяване на чувствата и отношението ни към партньорка. В края на краищата някой беше казал, че мъжът има дванадесет полови органа / освен члена още десет пръста и език/. За щастие и пръстите и езика са много по-послушни от члена и защо да не ги използваме при положение, че въздействието им върху жената в никакъв случай не е за пренебрегване. Естествено това няма как да стане без нейното разбиране и добронамерост.
Много важно при подобни засечки е нещата да не се драматизират излишно. Това ще позволи сянката на тревогата да не легне и върху следващите контакти. Ако все пак ни интересува дали всичко е наред с организма ни - достатъчно е да отчетем наличието на спонтанни ерекции. Ако поне веднъж в седмицата члена е станал независимо дали това е при случайно събуждане през ноща или сутрин рано, спокойно може изоставим всякакви тревоги.
Пълната липса на ерекция при всякакви обстоятелства е нещо много рядко и това вече налага консултация с компетентен сексолог.
Много важно е преди да решите към кого да се обърнете за помощ, да разберете дали дадения специалист има квалификация в областта на сексологичното консултиране. За съжаление подготовката на студентите в медицинските ни ВУЗ не дава такава възможност. Затова лекарят към когото е добре да се обърнете трябва да е преминал допълнително обучение. Непрофесионалната помощ ще ви струва не само излишни разходи за ненужни и понякога опасни лекарства, но ще забави справянето с проблема, което може да доведе до допълнителни усложнения.
Изследванията показват, че в близо 90% от "засечките" са напълно преодолими и без лекарска помощ, стига човек да е достатъчно информиран. Ако въпреки всичко, преодоляването на проблема не е толкова лесно - не се колебайте да потърсите компетентна помощ.
Източник: med.primasoft.bg
ero-market.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар