Терминът „полтъргайст” е немски. Произлиза от думите polter – шумен, чукащ, тракащ и geist – дух. Първите съобщения за такъв дух са от древноримски времена и от Китай, а през средновековието – от Германия и Уелс. От 1890 г и учените се опитват да дадат обяснение на явлението. Първи е физикът Уилям Барет, живял през 19 в. Самият той станал свидетел на феномена в дома на вдовец, отглеждащ 5- те си деца. Полтъргайстът бил насочил активността си към 12- годишната дъщеря на човека. Барет установил, че той може да реагира на молба и да отговаря на запитвания чрез почуквания. Той го молел да почука определен брой пъти и получавал същия брой тайнствени почуквания.
През 2004 тракащият дух си присвоил цял един град – Каннето де Карония. Били отбелязани десетки случаи на необясними изгаряния на мебели, телевизори, тостери и други. Местен полицай свидетелствал как невключени в ел мрежата кабели започвали да горят. В началото на 20 в Нандор Фодор създал теория, според която полтъргайстът е резултат от човешката психика. Формулирал е полтъргайста като психически проблем, свеждащ се до желанието на неуравновесен психически човек да извади вътрешната си енергия.
Фолклорът свързва полтъргайста с душите на умрелите, с духовете на дома или със зли маьосници. Религията ги свързва с демони, които се гонят с помощта на светена вода, ритуали и молитви. Съвременната медицина определя „обладаването” от полтъргайст като психическо разтройство.
У нас в началото на 90-те нашумя полтъргайстът Кики от Пловдив, след това и пернишкият, а наскоро тропащ дух с появи и в дома на Вера Кочовска.
chudesa.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар