Сексуалността е неизменно качество на човека, присъщо както за мъжете, така и за жените. Тя определя техните желания да имат интимни контакти (полово влечение) и способността да получават удоволствие от тях. И ако в еволюционен аспект, сексуалността е чисто биологична функция, свързана с възпроизводството, то днес, в съвремието, тя придобива и психо-емоционална и социална компоненти, които позволяват на човешкия род, като висш в животинското царство, да използва рационално сексуалността, за изживяване на чувствени наслади и постигане на психо-емоционален стабилитет. И въпреки, че като цяло, механизмите лежащи в основата на сексуалността на жената и мъжа имат сходни черти, то сексуалното поведение на половете, както и отношението им към половия живот се различават рязко. Женската сексуалност се реализира по своите особени биологични закони, и преди всичко това се отнася към способността на жената да получава удовлетворение от половите отношения – с ключова дума оргазъм.
Оргазмът се определя като висша точка на сексуална възбуда, след която настъпва рязко спадане на натрупаното сексуално напрежение. Оргазмът се съпровожда с изразени сладострастни усещания.
При мъжете способността да се изпита оргазъм възниква още в периода на половото съзряване – дори първото семеизпразване се съпровожда с оргазъм, като впоследствие той присъства при всяка еякулация и практически при всеки полов акт, явяващ се мощен стимул към полов живот.
При жените, нещата стоят по друг начин. Първите менструации (менархе) не се явяват признак за появата на способността да усетят оргастични преживявания. По мнение на биолозите, оргазмът при жената не е биологично целесъобразен за продължение на рода, доколкото основната задача на жената се явава продължителният процес по износване на плода и неговото раждане. Ето защо, способността на жената да изпитва оргазъм, за разлика от мъжа, не е строго програмирана биологично. Голяма част от жените водещи полов живот, обикновено изпитват приятни усещания, но не и оргастичен разряд на сексуалното напрежение. Някои жени водят полов живот, забременяват, раждат, но не изпитват оргазъм до края на живота си. При други, постепенно на фона на задоволителни сексуални отношения може да възникне оргазъм, който да е най-разнообразен, и то не задължително еднакъв и приличащ на съответните типични прояви на мъжкия партньорски оргазъм, или оргазма на друга жена партньорка в отношенията. Женският оргазъм има и още една характерна особеност – той е множествен. След настъпване на първия оргазъм, възбудата не спада и се съхранява желанието да продължи половия акт. Сексуалното удовлетворение и спадането на възбудата настъпват тогава, когато жената изпита цялата серия необходими й в дадения случай оргазми.
В изживяването на женския оргазъм съществува теорията за многообразието в усещания по време на женския оргазъм. И ако си зададем въпроса, какъв следва да бъде женския оргазъм и какви са неговите признаци, то отговорите биха били доста разнообразни, а и затрудняващи даването на отговор.
Съставни компоненти на женския оргазъм
Прието е да се различават две съставни на женския оргазъм - физиологична и психологична (емоционална):
1/ Към физиологичната съставна отнасяме измененията в половите органи на жената: леко набъбване на срамните устни, уголемяване на клитора (клиторна ерекция), разширение на вътрешната част на влагалището, неговото обилно увлажняване, повдигане на дъното на матката, по-плътно захващане на половия член от мускулите на влагалището (формиране на оргазмената маншета), ритмични съкращения на влагалището (от 2-3 до 20-30 съкращения с честота средно около 0.75 секунди) и спазъм на перинеума (междинницата). Тези съкращения се явяват основни и на практика единствените обективни признаци, които позволяват да се твърди определено, че това е оргазъм. Следват приятни усещания, възникващи в клитора и разпространяващи се по целия корем, като обикновено има и леко зачервяване на кожата. Млечните жлези стават по-твърди, с втвърдяване на мамилите. Всички тези явления са опосредствани от едновременното хормонално изръсване и работата на няколко групи органи, в това число и на нервната система, особено отдела, отговарящ за независимата работа на вътрешните органи, жлезите, съдовете и др., нар. вегетативна нервна система.
2/ Към психологичната (емоционална) съставна отнасяме емоционалните усещания, съпровождащи женския оргазъм, които варират от необичайно силни, ярки реакции, обозначавани като екстазна (екстатична) лавина, до по-слаби усещания. Налице може да има леко напрежение. Интересен факт е, че усещанията и преживяванията могат да са различни не само за различните жени, но и при една и съща жена в различните периоди на нейния живот, в това число и в различните фази на менструалния цикъл, и при различни сексуални партньори. Изразеността на психо-емоционалните преживявания зависи от редица психологични фактори, като настроение, характер на взаимоотношения с партньора, емоционална подготовка за възприемане на удоволствието, желанието за сексуална активност, отношението към половия живот, обстановка, среда и др.
Оргазмът като физиологична реакция е един, независимо от това, стимулацията на коя част от тялото го отключва – влагалище, клитор, междинница, гърди. По-важното е, не стимулацията на коя част от тялото отключва оргазма, а в отсъствието или наличието на телесно усещане за контакт, близост и взаимно сливане с друг човек ли се отключва реакцията или в състояние на мастурбационна активност. В този смисъл, половото сношение психологично, а не физиологично се явява доста ефективен възбудител на еротичния стимул и дава онези силни усещания, които се приписват именно на влагалищната стимулация и се наричат вагинални, или влагалищни оргазми, пренасяйки акцента от психологичната компонента на стимулация върху механичната. Самата механична стимулация може да е монотонна. Например изолираната стимулация на клитора с еднотипен тип фрикционни движения, може да предизвика, но може и изобщо да не отключи оргазмени усещания или в повечето случаи да предизвика чисто повърхностен, физиологичен оргазъм, без емоционална окраска, което за жената е важно в осъществяването и реализирането на сексуалните й контакти, за разлика от мъжете.
Механизъм на отключване на женския оргазъм
Оргазмът не възниква внезапно и не се явява случайност от живота на жената. Той е закономерен резултат от натрупването на приятни сексуални усещания, емоции и изживявания, съпроводени от голям брой биохимични и физиологични процеси, съпровождащи сексуалната възбуда, които се разгръщат за определен период от време, и които могат както да доведат, така и да не предизвикат оргазъм. Без сексуална възбуда и приятни усещания по време на полов контакт, оргазмът при жената на практика е невъзможен. По този начин, процесът за достигане на женския оргазъм се определя като процес на пробуждане на женската чувствителност, получаване и натрупване на приятни сексуални усещания при раздразване на ерогенните зони, нарастване и усилване на сексуалната възбуда.
Видове женски оргазъм
Ситуациите, при които жената достига оргазъм с партньори, но не по време на полов акт, а при определен вид стимулация на нейните ерогенни зони, най вече клитор (ръчно или орално), се разглежда като норма, ако това устройва и двамата партньори. Към сексолог в подобни ситуации се обръщат жените тогава, когато един от партньорите счита такъв способ за достигане на сексуална удовлетвореност като неестествен или неправилен, в търсене на традиционните начини за отключване и достигане на оргазмите. Някои мъже възприемат невъзможността партньорката им да изпита оргазъм при полов акт като удар по сексуалното им самолюбие и мъжественост, или като отсъствие на любов от страна на жената. В съответствие с разпространените представи, истинският мъж е длъжен да задоволи жената по пътя на “мъжествените” фрикции, без каквито и да било допълнителни манипулации и еротични стимулации. Такива представи обаче са крайно несправедливи, доколкото противоречат на биологичните закони на женската сексуалност. Известно е, че жените са способни да изпитат оргазъм при въздействието на различни участъци от тялото им, но преди всичко при стимулация в областта на входа на влагалището и най-вече при стимулация на клитора. Ето защо, чисто функционално и сексуално-резултатно, основните видове женски оргазъм са вагинален (възникващ при стимулация насочена в областта на входа на влагалището) и клиторен (възникващ под въздействие на стимулацията на клитора).
Съществуват две противоположни отправни точки относно качеството на вагиналния и клиторния оргазъм. В съответствие с едната, клиторният оргазъм се явява “непълноценен” оргазъм, а неговото съществуване е доказателство за незрелостта на жената, нейната сексуална неразвисот. Такава гледна точка кара много жени да се чувстват непълноценни, фригидни, недостатъчно женствени, да изпитват чувство на вина, затова, че не могат да достигнат оргазъм единствено и само при стимулация на клитора. Привържениците на другата гледна точка са убедени, че клиторния женски оргазъм се явява полнъценен колкото и вагиналния. Освен това, експериментите показват, че при жената именно клитора е най-чувствителния орган, който е източник на възбуда, довеждащ до оргазъм и затова всеки оргазъм би следвало да бъде свързан със стимулация на клитора, пряка или опосредствана (при стимулация на краченцата на клитора през влагалището по време на полов акт).
От физиологична гледна точка, самото полово сношение се оказва не дотолкова ефективен способ за стимулация на клитора. По време на сношение, стимулацията на клитора се осъществява основно опосредствано, през влагалището, докато пряката стимулация на клитора се обуславя от натиска върху областта на клитора на жената от пубисната кост на мъжа при някои пози и определени движения на половия член също при определени позиции и специални техники на полов акт. Ясно е, че при тези условия опосредстваната стимулация на клитора не може да бъде така интензивна и резултатна, както непосредствената стимулация на клитора от пръсти, език, устни или допин и фрикции с полов член. Ето защо опосредстваната клиторна стимулация е недостатъчна за достигане на оргазъм при жената по време на полово сношение. Такъв е достижим само при свръхвъзбудимите жени, които представляват малък процент от женската сексуално-активна стимулация. При повечето, за достигане на оргастични усещания, се изисква по-интензивна, непосредствена стимулация на клитора.
В тези случаи, когато при партньорите е крайно значимо получаването на оргазъм именно при полово сношение, в резултат на движение на половия член, достигането на оргазма при жената реално се получава при определени тренировки и заинтерсованост от двамата партньори. Ето защо ползването на различни сексуално-терапевтични прийоми, обезпечаващи по-активната механична стимулация в областта на клитора от половия член и натиска от пубисната кост по време на сношение се подбират индивидуално според партньорската двойка. Доста полезни са и тренировките на мускулите на влагаището и тяхното произволно свиване по време на полово сношение от жената. Освен това, ефективна може да бъде и едновременната стимулация на други ерогенни зони по време на акта (основно тези в зоната на клитора, междинницата и гърдите).
Освен вагиналният и клиторният оргазми, съществуват и още два вида – маточен и G-оргазъм. Маточният оргазъм настъпва, когато е налице силно съкращение на матката. Особеността е, че дори и при липса на стимулиране, веднъж започнал, този оргазъм може да продължи по-дълно. G-оргазъм, наричаме този оргазъм, който настъпва при стимулация на G-точката при жената. Самата точка има способноста да набъбва и увеличава площта си. При този оргазъм, най-често настъпва женската еякулация, с отделяне на течност от влагалището. Най-добрият начин за стимулация е чрез пръсти. Повечето мъже рядко успяват да насочат члена си при акт към тази точка, за да доведат жените до този тип оргазмено преживяване.
Оргазмени митове
Важна характеристика на сексуалните взаимоотношения се явява продължителността на половия акт. Често, именно продължителността бива смятана за база, която би задоволила жената сексуално. Продължителният полов акт се разглежда като едва ли не панацея за всички женски проблеми свързани с оргазма и секса. Интересното е, че редица сексологични проучвания доказват, че предпочитаната продължителност на половия акт за повечето жени е между 2 и 4 минути, което като резултати от проучванията развенчава доста митове за продължителния полов акт. Фиксацията на вниманието върху продължителността на сношението, нерядко става за сметка на други важни моменти от интимната близост, които биха дали доста по-успешно изживяване на оргазмените наслади и биха обезпечили реално сексуално задоволяване на жената. Увеличаването на продължителността на половия акт помага за възникването на оргазма само тогава, когато за жената е характерен влагалищен тип на сексуално реагиране. При преимуществено клиториален тип, дори и продължителните фрикции, няма да домедат до оргазъм без допълнителна стимулация.
Едновременният оргазъм на партньорите като необходимост за достигане на пълноценни усещания е също още един сексуален мит, който влияе върху удовлетвореността на партньорите в техните интимни отношения и се противопоставя на теорията за еупареунията. Разбира се, едновременният оргазъм нерядко се счита и за основен показател на сексуалната хармония, което съвременната сексология все по-често опровергава, тъй като се оказва, че стремежа към едновременност, по-скоро отключва тревожни ситуации и ненужно напрежение по повод отсъствието на едновременността, а и изобщо за достижимостта на оргазма, което кара жените да се чувстват непълноценни, а и често да имитират оргазъм, за да угодят на партнорите си. За сексуална хармония в този случай не следва да се говори. Освен това, неедновременния оргазъм също дава доста ярки усещания, а често и по-дърбока оргастична преживяемост на сексуалните събития. Причина за тези митове е всъщност невъзможността на мъжа да изпита многократна оргазмена серия, както и честотата на преждевременността на еякулацията, а също и факта, че чисто физиологично, мъжете след еякулация, която е оргазменият завършек за тях, на практика изпадат във фаза на физиологична сексуална ремисия, което превръща жената в незадоволен сексуално обект, вкл. и с отнета възможност за оргазмени преживявания. В такива случаи, не е важно по какъв начин и кога партньорите изпитват оргазъм, а дали го правят със себеотдаване и дали доставят удоволствие в акта както на себе си, така и на партньора.
Българска сексология
Няма коментари:
Публикуване на коментар