Религията на Древния Изток повелявала, че единствено в моментите на сексуален екстаз човек можел да се слее с Бога. Затова съвкуплението било издигнато в култ, а порнографията била смятана за един вид свещенодействие. Огромни храмове били украсявани с хиляди групови сексуални сцени. Първите европейци, които открили изоставените храмове в джунглата, били дълбоко възмутени. За да задоволят лицемерният си морал те дори разрушили няколко от тези древни паметници.
Изтокът е и родината на знаменитата Камасутра, която в същността си е ръководство за изкусно сексуално общуване. Интересното е, че дори и днес, след почти две хилядолетия, съветите на тази древна книга остават ненадминати. А това може само да ни накара да се замислим, че въпреки развитието на технологиите и сексуалната революция, интимният ни живот по-скоро е обеднял, отколкото обратното.
В известния с разюзданите си нрави Древен Рим порнографските рисунки били излагани по стените на публичните домове – един вид реклама на дейността и каталог на предлаганите услуги. След приемането на християнството обаче порнографията в Европа изпаднала в дълбока криза.
Едва през епохата на Ренесанса интересът към голото тяло и сексуалните удоволствия се възродил отново. Дори в най-здравата крепост на католицизма – Ватикана цяла зала била изрисувана с порнографски фрески от ученик на великия Рафаело. В крайна сметка гравюрите били замазани, но художникът ги пресъздал в гравюри наречени „Любовните позиции”.
Само след няколко века нравите окончателно се разпуснали, особено във Франция. Но дори за това развратно време творчеството на Маркиз Дьо Сад било прекалено. Описаните от него мъчения и извращения остават в историята на литературата като най-шокиращото произведение. Само столетие по-късно във Франция започва борба с порнографията. В една и съща година за непристойност са осъдени писателите Шарл Бодлер за „Цветя на злото” и Флобер за „Мадам Бовари”, същата съдба постига и Емил Зола. Днес същите тези „развратници” са обявени за най-големите класици на френската литература.
С бурното развитие на техниката настъпва и нов разцвет на „неприличните изображения”. Всяко ново изобретение – дагеротипът, фотографията, киното, видеото и Интернет, е впрегнато в служба на порнографията. Само година след заснемането на първата кинолента от братята Люмиер се появява и първия порно филм.
Много бързо се извършил преврат и в нравите на пуританска Америка. В страната, където десетки европейски романи били забранени, заради неприлично съдържание, започва да се издава списанието „Плейбой”. На първата му корица от декември 1953 г. се появява самата Мерлин Монро, макар и не по собствено желание. Оказва се, че находчивият Хю Хефнър е закупил нейни стари еротични фотоси, снимани много преди да стане известна. Днес „Плейбой” е едно от най-авторитетните издания и се е превърнал в медийна империя.
Две десетилетия по-късно на големите екрани в Америка за пръв път се прожектира порно филм – „Дълбокото гърло”. С него кино-порнографията излиза от аматьорския си период и се превръща във високобюджетна индустрия. Салоните буквално са обсадени от желаещи да си купят билети. Приходите от лентата са повече от 600 мил. долара за период от 30 години. Шокиращото в случая е не толкова сумата в зелено, а неувяхващата слава на филма. Дори и днес почти всеки американец е чувал за лентата или я е гледал.
Линда Лъвлейс - първата порно актриса
Сюжетът на „Дълбокото гърло” може да се нарече дори интригуващ. Неудовлетворената от сексуалния си живот героиня отива на лекар. След прегледа докторът й съобщава, че тя е анатомичен феномен – клиторът й се намира в гърлото. Следват 15 сцени с орален секс, в които лекарят и неговите приятели „облекчават страданията” на пациентката.
Грандиозният успех на порно лентата води до неочаквани последствия. За пръв път се заговаря за големият процент омъжени жени, които никога не са изпитвали оргазъм, а актрисата Линда Лъвлейс (Любвеобилната) става символ на сексуално разкрепостената жена.
В родината на куртизанките – Италия, една друга порно актриса се радва на уважението и подкрепата на политици и граждани. Може би се досещате, че става дума за Илона Сталер, по-известна като Чочолина. Заснетата в хиляди сексуални сцени блондинка е избрана за депутат в италианския парламент.
Днес порнографията малко или много е легализирана в почти всички страни. Изключение прави само мюсюлманския свят. Освен, че вече е законен бизнес, тази индустрия става и все по-уважавана. С всяка година разликата между „голямото кино”и порно лентите започва да се заличава. Примерите са много – бивши порноактьори като Трейси Лордс и Силвестър Сталоун продължават кариера си в „сериозни” продукции. Режисьорите също все повече използват натуралната образност на сексуалния акт в своите филми. Едновременно с фестивала в Кан се провежда и не малко уважаваният фестивал на порно индустрията.
Да се даде точно и категорично определение на порнографията е трудно, защото различните епохи и култури я разбират по своему. Днес за порнография се смята натуралистично изображение, в което главните герои са пенис и вагина, а не мъж и жена.
Много хора, повечето жени, изпитват отвращение към порнографските сцени. Не бива обаче да забравяме, че за всичко си има причина. Табуто върху половият акт е това, което е разгаряло човешкото любопитство хилядолетия наред. А щом има любопитство винаги се намира начин, как то да бъде задоволено. Защо обаче именно сексуалността се смята за срамна и непристойна, а не някой от останалите човешки инстинкти, остава загадка.
Източник-Hera
Няма коментари:
Публикуване на коментар