Наръчник за любовни срещи

Оказва се, че за по-практично американците точно са регулирали и правилата за любовни срещи. Сатирикът Харалд Мартенщайн преразказва каталога от правила със сухия език на германските указания за техническа безопасност.

Първата среща задължително се провежда в делничен ден, уикендите са забранени. Уговорката задължително е в бар – никакъв ресторант, а цялата работа приключва още преди полунощ. На първата среща жената и мъжът обменят информация за своите професии и образование, за приблизителните си доходи, за хобитата и за отношението си към децата. Трябва да се избягват всякакви спорни теми или задълбочени дискусии. Напитките плаща мъжът. На раздяла се разменят целувки по бузата, като двамата навеждат тела един към друг, но краката им остават максимално раздалечени.
Висока сметка срещу секс
Инициатива за тази първа среща може да поеме и жената. Но втората среща се предлага единствено от мъжа. Ако жената не я желае – просто не вдига телефона. Втората среща се провежда вече в ресторант. Мъжът плаща сметката, която – заедно с бакшиша – трябва да е поне 100 долара. Американки, които излизат с европейци, обикновено предлагат сметката да се раздели, понеже знаят, че в Европа така правят. Тъй че ако мъжът отнапред каже, че не следва европейската мода – шансовете му се повишават. След втората среща вече е позволено да се разменят нежности. Ако сметката в ресторанта е била особено висока, мъжът има право да си поиска секс. Жената може без никакви морални проблеми да приеме, но може и да откаже, разбира се. След третата среща – и след всички останали – обикновено винаги се стига до секс.

Допустимо е за известен период от време да излизаш едновременно (тоест – успоредно) с няколко души, но не с прекалено много. Препоръчителното число е максимум трима. Всеки, който държи на ограничен във времето сексуален монопол, играе „по европейски правила”, както казват в САЩ. Въпросът „По европейски или по американски правила играеш?” е допустим най-рано на втората среща. За прекратяване на една връзка е достатъчно три пъти да не вдигнеш телефона, когато на дисплея се изписва номерът на съответния партньор или партньорка. От повече обяснения няма нужда.



Когато излизаш с някого „по американските правила”, можеш да преминеш към следващата фаза (тоест – „по европейски правила”) само след провеждането на специален разговор. Той така се и нарича: Разговорът. В този Разговор двете страни декларират изрично и гарантирано, че желаят ексклузивна сексуална връзка и че от този момент нататък очакват от своя партньор вярност и сами са готови да бъдат сексуално верни.



Три нетни заплати за пръстен
Ако връзката се удържи в тази форма една година след Разговора, очаква се, че в деня на юбилея мъжът ще поднесе годежен пръстен с диамант. Цената на този пръстен също е точно фиксирана: три нетни заплати на мъжа, в Тексас дори четири. Ако не се появи пръстен или пък ако пръстенът (а оттам и заплатата на мъжа) не отговарят на очакванията на жената, тя може начаса и без повече обяснения да прекрати връзката. Достатъчно е просто да не вдигне телефона.



И жените, и мъжете поддържат списъци с бивши партньори, на които винаги могат да позвънят нощно време. Тези обаждания се наричат „booty calls“, тоест – нещо като позвънявания за бърза плячка – и се извършват след полунощ, най-добре към един. Такова обаждане е сигнал, че звънящият спешно се нуждае от секс. В този случай останалите, изброени дотук правила, временно се отменят.


АА/МИ/ДЦ dw-world.de/

Сексуалната засечка

Няма мъж, който да не е преживявал това. То е нещо като неправилното изпреварване - даваш ляв мигач и в един момент разбираш, че маневрата няма да стане. Както при изпреварването, така и при осуетения сексуален контакт, рисковете са много. Най-сериозният е, човек да се хване в капана на "самосбъдващата се прогноза", който превръща всеки следващ опит във фиаско. За какво всъщност става дума?

Известно е, че ерекцията подобно на смеха и плача, е преди всичко една емоционална реакция. Сложните физиологични процеси, които я осигуряват, могат да се включат само когато човек е в еротично настроение. Именно деликатността на това преживяване прави така лабилна демонстрацията на мъжката сила.

Различни причини от биологичен, психичен и социален характер могат застрашително да я разклатят в определени моменти. Достатъчно е човек да е препил, да е претоварен от служебни неприятности или да е потиснат от поредния скандал с тъщата, за да установи с изненада, че "малкият" не го слуша.






Първата погрешна стъпка при засечката е, че човек недооценява състоянието си и предприема сексуална офанзива без да е в необходимото емоционално състояние за това. Естествено е при това положение омекналият член да предизвика паника и объркване.

Втората погрешна стъпка е амбицирането. Човек си казва "трябва да се стегна", но за съжаления колкото повече се "мобилизира", толкова повече члена започва да се държи като срамежлива ученичка. В този момент и партньорката може да даде своя принос за окончателното скапване на нещата. Коментари от рода на "сигурно вече не ти харесвам" или "сигурно си бил с друга" и пр. са една чудесна възможност за това. Мъжът е амбициран да докаже с ерекцията си несъстоятелността на подобни обвинения, но с ужас установява колко е неубедителен. Примката на "провала" се затяга пропорционално на усилията за излизане от нея.

Третата стъпка в погрешна посока е свързана с идеята за реванш. След драматичното преживяване на сексуалния неуспех, мъжът е твърдо решен да докаже, че не е такъв мухльо, за какъвто могат да го вземат. Той започва да се "пробва", понякога с различни партньорки, но обикновено резултатът е още по отчайващ. Всичко това дава сериозни основания да се мисли, че тук нещо става. Мрачни подозрения за "импотентност", "полова слабост" и какви ли не още ужаси изпълват съзнанието. Капак на всичко може да сложи консултацията с некомпетентен лекар или друг шарлатанин, който запазвайки подозрително мълчание за същността на проблема, започва да изписва всевъзможни скъпи елачи "за подсилване". Обичайният им ефект обаче е още по-тревожното самонаблюдение и естествено загубата не само на ерекцията, но и на сексуално желание.

В края на този нелеп сценарии човек е напълно смазан. Той не смее "да си поиска", защото "знае", че нищо няма да направи. Напрежението от сексуалната неудовлетвореност се смесва с болката от подкопаното мъжко достойнство и страховете от изоставяне и самота. Това може да доведе до истинска депресия, включително и с опити за самоубийство.








Как да се избавим сами от този кошмар ?

Първо - да не предприемаме опити за сношение, тогава когато не се чувстваме достатъчно емоционално подготвени за това. Много по-лесно е човек да каже нещо от рода на "днес съм доста уморен" или "точно сега не съм в настроение", отколкото да рискува.

Ако въпреки желанието ни установим, че члена не ни слуша - по-добре е да го оставим на мира и да наблегнем повече върху другите възможности за изразяване на чувствата и отношението ни към партньорка. В края на краищата някой беше казал, че мъжът има дванадесет полови органа / освен члена още десет пръста и език/. За щастие и пръстите и езика са много по-послушни от члена и защо да не ги използваме при положение, че въздействието им върху жената в никакъв случай не е за пренебрегване. Естествено това няма как да стане без нейното разбиране и добронамерост.

Много важно при подобни засечки е нещата да не се драматизират излишно. Това ще позволи сянката на тревогата да не легне и върху следващите контакти. Ако все пак ни интересува дали всичко е наред с организма ни - достатъчно е да отчетем наличието на спонтанни ерекции. Ако поне веднъж в седмицата члена е станал независимо дали това е при случайно събуждане през ноща или сутрин рано, спокойно може изоставим всякакви тревоги.

Пълната липса на ерекция при всякакви обстоятелства е нещо много рядко и това вече налага консултация с компетентен сексолог.

Много важно е преди да решите към кого да се обърнете за помощ, да разберете дали дадения специалист има квалификация в областта на сексологичното консултиране. За съжаление подготовката на студентите в медицинските ни ВУЗ не дава такава възможност. Затова лекарят към когото е добре да се обърнете трябва да е преминал допълнително обучение. Непрофесионалната помощ ще ви струва не само излишни разходи за ненужни и понякога опасни лекарства, но ще забави справянето с проблема, което може да доведе до допълнителни усложнения.

Изследванията показват, че в близо 90% от "засечките" са напълно преодолими и без лекарска помощ, стига човек да е достатъчно информиран. Ако въпреки всичко, преодоляването на проблема не е толкова лесно - не се колебайте да потърсите компетентна помощ.



Източник: med.primasoft.bg


ero-market.com